ЗАПРОТÒЧВАМ1, -аш, несв.; запротòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да проточвам1. – Тогаз върви пе...е...еша! – запроточи гложенецът. Ст. Дичев, ЗС I, 234. запроточвам се, запроточа се страд.
ЗАПРОТÒЧВАМ СЕ несв.; запротòча се св., непрех. 1. Започвам да се проточвам. Събранието се запроточи до вечерта.
2. Само мн. и 3 л. ед. За много хора или животни – започваме да се проточваме. И така запроточиха се в бюрото ми една след друга всички блондинки и кестеняви, които се чувствуваха онеправдани и излъгани. Р, 1927, бр. 234, 1.
ЗАПРОТÒЧВАМ2, -аш, несв.; запротòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да проточвам2; запротягам. Аз запроточих ръка по гърба ѝ [на котката], от който се чуваха пращенията на малки искрици. Ст. Чилингиров, ХНН, 8. запроточвам се, запроточа се страд.
ЗАПРОТÒЧВАМ СЕ несв.; запротòча се св., непрех. Започвам да се проточвам. Пътят се е запроточил покрай реката.