ЗАПРОТЯ̀ГАМ, -аш, св., прех. Започна да протягам (обикн. ръка); запроточа2. Сгодно място за почивка беше тая скрита низина край реката, а конете веднага запротягаха шии към свежата сочнозелена трева. Д. Талев, С II, 226. Всички се разсмяха и запротягаха ръце да се чукат с младоженците. Ем. Манов, ДСР, 190. Когато Иван Кулин се показа на прага, тримата синове станаха и запротягаха ръце към госта. Д. Линков, ЗБ, 77. запротягам се страд.
ЗАПРОТЯ̀ГАМ СЕ св., непрех. Започна да се протягам. Една силна прозявка се чу над тях и две дълги ръце се запротягаха и закършиха. Й. Йовков, ВАХ, 81. Щом се зазори, и двамата скочиха на крака. Застанаха един срещу друг и за да се излъжат, че са спали, запротягаха се. – Брей, че съм се успал! – продума Стоян. – Тъй е – в гората се спи! – въздъхна Никола. К. Петканов, П, 46.