ЗАПРЪ̀ПКВАМ, -аш, несв.; запръ̀пкам, -аш, св., непрех. Диал. 1. Започвам да пръпкам, да пърпам, да пърхам; запърпвам, запърхвам. Баба Гина, още будна, долови стъпки на двора и стана. Сърцето ѝ запръпка, като дива птичка в примка, толкова се уплаши. К. Петканов, ОБ, 97. Запръпкали леко / лястовички сини / над къщни комини. Ем. Попдимитров, ПМ, 58.
2. Започвам да пърпам, да пърпоря; запърпорвам, запърполвам, запърпвам, запъпрам. Печката запръпка, забоботи бързо, теглеше добре на студа. Д. Талев, ГЧ, 234.