ЗАПРЪ̀СКВАМ1, -аш, несв.; запръ̀скам, -аш, св., прех. и непрех. 1. Започвам да пръскам. Едва стигнахме края, когато запръска дъжд. Ив. Мартинов, ПМ, 222. От вчера са запръскали лозята и до края на седмицата ще привършат работата.
2. Безл. запръсква, запръска. Започва да пръска. Обичам аз през мая буря, / кога на първий гръм гласа / зачуй се. / Запръсква, облак прах лети, / дъжд на конци провисва татък / и слънце грей и ги злати. К. Христов, ПХ, 54. запръсквам се, запръскам се страд., възвр. и взаим.
ЗАПРЪ̀СКВАМ СЕ несв.; запръ̀скам се св., непрех. Започвам да се пръскам. Над гората се запръскаха слънчеви лъчи. Δ Запръскаха се лоши слухове за младото момиче.
ЗАПРЪ̀СКВАМ2, -аш, несв.; запръ̀скам, -аш, св., прех. Диал. Опръсквам, напръсквам някого или нещо, обикн. с кал, вода и под.; изпръсквам. Момче си конче напъва, .. / Нам как сторих, нам що сторих; / изливах котли, наливах, / че ми котлите дръннаха, / че му кончето подплаших / и му ботушки запръсках. Нар. пес., СбНУ IV, 82. запръсквам се, запръскам се страд., възвр. и взаим.