ЗАПРЪ̀СКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от запръсквам2 и от запръсквам се; напръскване, опръскване, изпръскване.

– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)