ЗАПТИÈ, мн. -та, ср. Истор. Най-низш турски полицейски чин у нас преди Освобождението. Предадоха ме на едно заптие да ме води в стаята на тъмничния надзирател. К. Величков, ПССъч. I, 9. Шибил, страшният хайдутин, когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината. Й. Йовков, СЛ, 5.
– От араб. през тур. zaptiye. – Други (остар.) форми: забитиè, забитѝя и заптѝя.