ЗАПТЍСВАМ, -аш, несв.; заптѝсам, -аш и заптѝша, -еш, мин. св. заптѝсах, св., прех. Диал. 1. Възпирам, усмирявам, обуздавам някого или нещо. „Свири, свири, бог убил те, луд гидия, / божа дарба не заптисва стар кадия.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 17. Заптисвайте си добитъка да не влиза в нивите. БД I, 86. Заптисай си, тетко Денко, девойчето / оф-оф, тетко Денко, девойчето. Нар. пес., СбНУ ХI, 57.
2. Затварям, задържам, арестувам някого. Хубаво казваше чорбаджи Христо – заптисайте го тоя хаирсъзин, ама ние – през пръсти гледахме. Ръцете им развързахме бунт да правят. П. Константинов, ПИГ, 171. – Ще наредиш ли да заптисат там... другите... ятаците на царските душмани? Д. Спространов, ОП, 292. Каза ми Илия Койнов, че видял как са те заптисали тук, та дойдох да те отъмна, че и стрина си Стаматица да зарадваш! А. Гуляшки, ЗР, 182.
3. Препречвам, завардвам2 (обикн. път). Че скочи Ненчо войвода. / Посъбра вярна дружина. / Заптиса царски друмища, / не дава фтичка да фръкне. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 26. Прочул са Дончо войвода, / по тая Странджа планина. / Заптиса друми широки, / заварди води дълбоки. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 81-82. заптисвам се, заптисам се страд.
– От тур. zaptetmek.