ЗАПТЍЯ, мн. -ѝи, м. Остар. Заптие. Щом се разчу низ града, че Борис Глаушев е отишъл в четите, влезе един ден в Глаушевия двор заптия и повика Лазара при каймакамина. Д. Талев, ГЧ, 435. На петия ден заранта дворът се напълни внезапно със заптии в пълно въоружение. К. Величков, ПССъч. I, 367. – Хей, извикал Мидхат паша и плеснал ръцете си. Влезле двама заптие, поклониле са и очаквале велики приказания. – Идете и повикайте Тенча Тютюнджията – рекъл Митхад паша. Заптиете излезле. Л. Каравелов, Съч. VI, 176. Из достоверен източник са научих, че в тоя комитет участвуват множество богати османлие, бейове, ефендиета и заптие. Хр. Ботев, Съч. 1929, 261. Де са е чуло видело / син баща на съд да кара, / като Николче баща си? / Накъде го караше / по кадии, по заптии. Нар. пес., СбБрМ, 137.