ЗАПУ̀КВАМ, -аш, несв. (рядко); запу̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да пукам. Тази вечер, докато капитан Гуджев се ядосваше на лошия шанс, само през една уличка в квартирата на Слановски фенерът запремига и запука. – Савата е забравил да налее газ. В. Нешков, Н, 101. Марина мълчеше. Еньо помисли, че тя не споделя неговата вяра. И горещо продължи да я убеждава, че всичко е обмислено и пресметнато, само пушките да запукат. П. Стъпов, ЖСН, 60. На едно място корените на троскота бяха тъй дебели и тъй нагъсто, че плугът запука, запука – и спря. Й. Йовков, АМГ, 94. Николчев извади бомба и гневен, изоставен от войниците си, изкачи се върху окопа и я хвърли. Срещу него запука автоматична пушка и той падна ударен в сърцето. К. Петканов, МЗК, 257.