ЗАПУЛСЍРАМ, -аш, св., непрех. Започна да пулсирам. Мъката от душите на хората изчезна, сърцата бодро запулсираха, очите запламтяха. Сл. Трънски, Н, 730. Несвикнал да му отвръщат така решително и рязко, владетелят се изчерви леко и по сухата му шия запулсираха две набъбнали вени. Г. Караславов, Избр. съч. V, 247. Внезапно пред краката му изшляпа риба. Пръстите му се плъзнаха по неимоверно голямо студено тяло. Рибата запулсира в тях; мислеше, че вече е негова, когато тя с два-три мощни тласъка на опашката се изхлузи из ръцете му и с шумно пляскане изчезна в тръстиката. Ат. Мандаджиев, ОШ, 88.