ЗАПУ̀СКАМ1, -аш, св., прех. Започна да пускам. Данданата усука пак една след друга двете жени с въже и ги запуска в пропастта към езерото, а момъкът с хербария ги поемаше стъпка по стъпка надолу. А. Страшимиров, Съч. V, 119. запускам се страд.
ЗАПУ̀СКАМ2, -аш, несв.; запу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. запу̀снат, св., прех. Преставам да се грижа за някого или нещо; изоставям, занемарявам. Кажи ми защо е запуснал имота и не се грижи вече за него? Д. Немиров, В, 79. Огромното стадо е запуснато. Яловите изяждат храната на дойните крави. Т. Кюранов, АП, 68. запускам се, запусна се страд.
ЗАПУ̀СКАМ СЕ несв.; запу̀сна се св., непрех. Изоставям се, занемарявам се. Катя толкова беше се запуснала, че по нищо не приличаше на предишната. Ст. Чилингиров, РК, 269. Главното е да привикнем да се владеем. Ако се запуснех и изоставех, можех да проваля и себе си, и другите около мене. М. Арнаудов, Г, 196. Квачков: – Какво да правя, трябват ми пари. Иванов: – Разбирам, но ти съвсем си се запуснал. Сигурно веднаж в месеца се бръснеш, а? Ст. Л. Костов, М, 46.