ЗАПУ̀СНАТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от запуснат; занемареност, изоставеност. Безлюдните, потънали в прах перони, мъждивата светлина на няколко самотни жълти крушки – от всичко лъхаше самота и запуснатост. Б. Райнов, ГН, 119.
