ЗАПУСТÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запустя̀ като прил. Остар. и диал. Запустял, изоставен. Българите с хиляди се преселваха в запустената Бесарабия. Г. Бенев, БК (превод), 14. Ни една човешка стъпка не е стъпяла в това запустено място, защото приказват, че сенките на моите деди по тия развалини влачат вериги и пеят в полунощно време своите погребални песни. Н. Бончев, Р (превод), 99.