ЗАПУ̀СТЕНИЦА ж. Диал. 1. Годеница, с която е развален годежът, напусната годеница; напустеница, напущеница (Н. Геров, РБЯ).
2. Жена, която е напусната, изоставена от съпруга си; напустеница, напущеница, парясница (Н. Геров, РБЯ).
3. Напусната, изоставена къща или стара сграда, в която не живее никой. Дали ѝ биле омразно, / дават ѝ и заръчат ѝ: / „Да си вариш билето / в петък спроти събота. / В къща запустеница“. Нар. пес., Христом. ВВ II, 221.