ЗАПУСТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; запустèя, -èеш, мин. св. запустя̀х, прич. мин. св. деят. запустя̀л, -а, -о, мн. запустèли, св., непрех. Ставам пуст, безлюден; опустявам. Денем всички отиваха на работа и селото запустяваше. Елин Пелин, Съч. III 46. До самия град тя не срещна ни една жива душа, кърът беше запустял. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 189. Сутрин много рано жени и момчурляци ходеха да берат тютюн, сетне и кърът, и улиците запустяваха, като че селото беше изоставено. Г. Караславов, ОХ III, 143. Остана Султана Глаушева сам-сама в празната къща. Старата жена всеки ден чистеше, редеше и пререждаше – да бъде както е било, да не запустява съвсем къщата ѝ. Д. Талев, ПК, 826-827. А Финикия малко по малко осиромашала и запустяла. Пристанищата ѝ са заринали с пясък и цветущите някога нейни градове преставят днес само развалини. Н. Михайловски, РВИ (превод), 9. Па забрани на моми и момци / да се жена, ни па да се люба, / да ида на студни кладенци, / да не права ора и седенки. / Запустея тлаки и седенки, / оглухная чешми и кладенци. Нар. пес., СбНУ Х, 245.
ЗАПУСТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; запустя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да запустее; разсипвам, занемарявам. Агата със стиснато сърце помисли, че над това тихо, спокойно гнездо може като гръм да падне злото, да го помрачи, да го запусти. Й. Йовков, ЖС, 17. Но едвам токо се наредиха и просветиха тези страни, ето че ги постигна зла съдбина, която разори и запусти повечето от них и ги потопи в глъбока тъмнота. М. Дринов, ППБН, 7-8. Бащина клетва къща запустява, а майчина – дом изкоренява. П. Р. Славейков, БП I, 37. запустявам се, запустя се страд. Учителят непрестанно учеше, че гнездото на страшната зараза е поповият излак и горещо настояваше да се запусти. Елин Пелин, Съч. I, 76.