ЗАПУСТЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от запустявам1. Докато всички предмети на таванчето бяха покрити с дебел пласт прахоляк и паяжини, пътечката беше съвършено чиста, никъде нямаше нито прах, нито каквато и да е следа от запустяване. П. Вежинов, ЗЧР, 72. Той предприел разни мерки против отпадването на земеделието и запустяването на селата и самата Италия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 258.
ЗАПУСТЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от запустявам2 и от запустявам се.