ЗАПУСТЯ̀Л, -а, -о, мн. запустèли. Прич. мин. св. деят. от запустея като прил. Който е пуст, изоставен. След няколко крачки пътеката изкриви надясно и когато Теодосий хвърли поглед напред, видя, че тя свършва до някаква схлупена къщурка, на вид запустяла и безлюдна. Ст. Загорчинов, ДП, 211. Остали само цели черквата и кулата. Шейсет години те са стърчали запустели и изоставени. Ив. Вазов, Съч. ХV, 24-25. Тая необикновена и страшна тишина в едно запустяло село припада като олово и тегне на душата. Д. Калфов, ПЮН, 22.