ЗАПУСТЯ̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от запустял. Тоя вид на мъртвило и запустялост в някогашния весел и многолюден двор на чорбаджи Стоя натъжи душата на Дебрянски. Ив. Вазов, Съч. ХI, 30. От занемарените многобройни джамии, от неприветливия вид на временните служебни сгради веела запустялост. П. Мирчев, К, 53.