ЗАПУФТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запуфтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запуфтя̀л, -а, -о, мн. запуфтèли, св., непрех. Започвам да пуфтя; запухтявам. Той се обърна лениво, като запуфтя от тежестта, която измъчваше стомаха, и от мислите, които не му даваха да заспи. Л. Дилов, АЧ [еа]. Моторът запуфтя и вдигна облаци син дим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)