ЗАПУХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запухтя̀л, -а, -о, мн. запухтèли, св., непрех. Започвам да пухтя, запуфтявам. Той подсмръкна, запухтя и накрая със запъване ѝ предаде разговора си с Дора. Л. Станев, ПХ, 106. Локомотивът забълва големи черни кълба, запухтя още по-силно и забави постепенно своя ход. Ж. Колев и др., ЧБП, 125. А музиката внезапно млъква, сякаш прахът задавя звуковете ѝ, после контрабасът запухтява, кларнетът заскръцва лирически и високо се понася строго коригираната Калманова мелодия. Хр. Смирненски, Съч. III, 82.