ЗАПУША̀ЛКА ж. Цилиндричен предмет от корк, каучук или друга материя, с който се запушва отвор на шише или стъкленица. Аптекарката се надигна на пръсти и взема малко шишенце. – Не е то – казва старецът. – Нашето шише беше по-голямо, с гумена запушалка. Сл. Македонски, ЕЗС, 201. Съседката ми, сестрата на Антоновата майка, се беше навела към мен и държеше в ръка стъклената запушалка на едно красиво плоско шише. Л. Станев, ПХ, 133. На широка стъклена тръба поставяме запушалка, която има отвор. Физ. Х кл, 1951, 81.