ЗАПУ̀ШАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); запу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Запушвам3. Азе ще приема мълчешком борбата, / без да спирам мойта песен фърковата, / без да питам кой ме приветливо слуша / или кой уши си гневно ги запуша. Ив. Вазов, Съч. III, 157-158. запушам се, запуша се страд. – Никога не се тъй запуша душата на човека, като в празник. П. Тодоров, Събр. пр II, 180.