ЗАПУ̀ШВАМ1, -аш, несв.; запу̀ша, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. Започвам да пуша1, да изпускам дим, пара и др. На Лъката, край бързеите на реката, пъстрееха чергила, запушиха огньове. Д. Рачев, СС, 245. – Исках да те помоля да посготвяш вечер. И другите жени ходят по къра, пък вечер комините им запушват. Н. Каралиева, Н, 152-153. Пръстта се изрони в ръцете ѝ, изцапа дрехите и леко запуши на слънцето. К. Петканов, В, 231. Изведнъж от гората запушиха мъгли, вдигнаха се нагоре, станаха на тъмни облаци и рукна като из ръкав. Ст. Станчев, НР, 55.
2. Прех. и непрех. Започвам да пуша1 тютюн (цигара, лула и др.). Филчо вади кутия цигари. Дава една на Минчо, една на мене и една захапва той. И тримата запушваме. Над главите ни се вие облак тютюнев дим. К. Калчев, ПИЖ, 64. Дядо Иван се засмя и запуши с дългото си тръстено цигаре. Й. Йовков, ВАХ, 200. Чичото щракна грубата си пиринчена запалка и запуши цигара. М. Грубешлиева, ПИУ, 11. Марко седна пак на постланото с червен китеник одърче, загнездено между високия чемшир, и запуши чубука си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 12. Върне се дядо вечер, седне на прага или до огнището, па запуши с луличката си. СбХ, 28.
ЗАПУ̀ШВАМ2, -аш, несв.; запу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпълвам с дим (помещение); опушвам. Ако обичаш, отвори малко прозореца, за да се проветри. Много сте запушили стаята. запушвам се, запуша се страд. Наредим на каре чинове около печката, насядаме по тях и започваме печенето на сланината, от която се запушваха и стаи, и коридори. Обядвахме и приказвахме. П. Делирадев, СбАСЕП, 150.
ЗАПУ̀ШВАМ СЕ несв.; запу̀ша се св., непрех. За помещение – изпълвам се с дим. Коминът над огнището имаше някакъв недостатък, та накладе ли се огън, много се запушва и трябваше затуй често да се отваря малкият къщен прозорец. Т. Влайков, Пр I, 4.
◊ Запушвам / запуша комин. Диал. Създавам си дом, семейство; задомявам се. Тия, дето си направиха къщи, чакаха Калофер да ги поведе по селата да си вземат моми за жени – комин да запушат, дом да съберат. М. Марчевски, П, 71.
ЗАПУ̀ШВАМ3, -аш, несв.; запу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Затварям плътно (отвор); затъквам2, затискам. Противоп. отпушвам. Той откъсна парче от ризата си и запуши дупките. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 159. Чак на шестия месец ми даде гайдуница: „Хайде, каже, свири!“. „Кажи ми де как да играят пръстите – питам го, – коя дупка да запушвам и отпушвам?“ Н. Хайтов, ШГ, 64. Най-сетне Дармоня се показа и широките му, малко поувиснали плещи, сякаш запушиха изхода. Тонич, ГМ, 9. Понякога свирнята се обръщаше на женски плач, който ме караше да запушвам и ушите си. Г. Белев, ПЕМ, 38. Да поставим поникнали семена или повече или по-малко развити покълнеци в стъкленица, да я запушим с тапа и да я поставим на топло и тъмно място. Бнт V и VI кл (превод), 23.
2. Прен. Разг. Потискам, спирам нещо. – Отивам си, дядо Велко, знам си аз... – Млъкни, джанъм! Запуши тия думи! – разсърдил се старецът. О. Василев, ЖБ, 428. Смехът е вътрешната свобода на човека. Никаква потискаща сила не може да го запуши. Смехът избликва непресушим, неудържим, дръзновен. Бл. Димитрова, Лав., 232. запушвам се, запуша се страд. от запушвам3 в 1 знач. Всичко се стягаше, поправяше, запушваше под бдителното око на хаджията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 141.
ЗАПУ̀ШВАМ СЕ несв.; запу̀ша се св., непрех. За отвор, канал и под. – затварям се плътно и не пропускам нищо да тече, да преминава през мен; задръствам се. Водата и солите се движат нагоре през външните най-млади дървесни цеви. В старата дървесина се натрупват различни вещества. Най-често тя потъмнява и става по-твърда, а цевите ѝ се запушват. Бтн VI кл, 47. Каналът се е запушил и е станало наводнение.
◊ Запушвам / запуша някоя дупка. Разг. Задоволявам някаква, обикн. материална нужда. А че седнаха да мислят с агите кого да направят горски. – Защо, вика, да не направиме тоя? – Бива – рекоха агите. – Той и без това е куц с едната си нога, та не го бива за оран и копан, нека да запуши баре тая дупка! Н. Хайтов, ДР, 69. Запушвам / запуша устата на някого. Разг. 1. Накарам някого да млъкне, да не говори повече. – Гунке, знаеш ли, че всички ни одумват вече? – Кой, бре Кольо? – Е, кой, всички момичета от квартала. – Па нека ни одумват. Можем ли да запушим чуждите уста. Г. Райчев, ЗК, 159-160. 2. Накарвам някого да млъкне, като оборвам твърденията му със силни доводи или факти. Не че Кирил ще откаже. То беше невъзможно – само с две приказки Иванов ще му запуши устата и ще го накара да подпише и още толкоз фалшиви документи. Ст. Марков, ДБ, 42. 3. Не давам възможност, не разрешавам на някого да говори. Тошо Чорлавият се поколеба какво да прави и не му даде думата. – Ама вие – рипна без разрешение Чорлавият – и сега ли ще ми запушвате устата? Вчера ми викате: „Недей на обекта, утре на събранието...“. А и днес пак не може! Й. Гешев, ВТ, 69. Запушвам си / запуша си ушите. Разг. Съзнателно се старая да не слушам нещо и да не обръщам внимание (обикн. нещо, което ме засяга или е отправено към мене – клюки, подмятания, молби). Запуши си фунията. Жарг. Грубо. Престани да говориш, престани да дрънкаш; млъкни. – Я си запуши фунията, че съвсем не ми се слушат идиотски приказки. А. Тодоров, Ст, 1968, бр. 1166, 2.