ЗАПУ̀ШКАМ, -аш, св., прех. Остар. и диал. Започна да пушкам, да стрелям. запушкам се страд. – Погледне ли уж одряманото село, откъдето пак щеше да се запушка, щом го приближи,.. – спираше му дъхът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464.
