ЗАПУ̀ЩАМ1, -аш, св., прех. Остар. Започна да пущам, да спущам, да изпущам; запускам1. Началникът седна на стола, завъртя си една цигара и запуща дим на пръстени. Ст. Чилингиров, ПЖ, 66. И кога па го [момъка] настигнали [самодивите], той запущал орейте [орехите]. Нар. прик., СбНУ LVI, 51. Тя върза въже за дръжката на кошницата и я запуща към долния етаж. запущам се страд.
ЗАПУ̀ЩАМ2, -аш, несв. (остар.); запу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. запу̀снат и (диал.) запу̀стя, -иш и запу̀щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Запускам2. Врачанчето беше запустило бащина търговска кантора и богатство. А. Страшимиров, А, 218. Колкото повече запущаш работата си, толкова по-мъчно ще се оправиш.
2. Диал. Само в съчет. с брада. Оставям да ми порасте брада; пускам. Що си беа момци на женитба, / запущиа бради до пояси. Нар. пес., СбНУ III, 109. Мустаци е и он зад тил превързало, а браду е до пояс запущил. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 22. запущам се, запусна се и запустя се, запущя се страд.
ЗАПУ̀ЩАМ СЕ несв. (остар.); запу̀сна се и (диал.) запу̀стя се и запу̀щя се св., непрех. Запускам се. Отпуснала се е оная мъжка / снага – запустил се е, одрипял. К. Христов, Избр. ст, 307.