ЗАПЧЕЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. За снежинки, падащи листа и под. – изпълвам пространството, като че го замрежвам. От сивото снишено небе се посипаха на превара дребни снежинки, запчелиха гъсто въздуха и бързо-бързо почнаха да покриват погрознялата земя с бяла рохкава покривка. Елин Пелин, Съч. II, 99. Радич не гледаше де върви, препъваше се зажумял срещу сухите листа, които запчелиха гъсто въздуха. Н. Нинов, ЕШО, 7. запчеля се страд.