ЗАПЪ̀ВАМ, -аш, несв.; запъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. запъ̀нат, св., прех. 1. Опирам, подпирам, запирам нещо о друго нещо, за да е устойчиво, да не се движи, да не мърда. И Боне хвана кравата за роговете и полека почна да я вдига. Тя запъна краката си в земята и направи последно усилие да стане. Елин Пелин, Съч. I, 152. Запъвам крака в стената и започвам да дърпам клещите.
2. Прен. Разг. Настоятелно искам, упорствам и притискам някого да направи нещо. Запънал ме е да му дам еде-что си. Н. Геров, РБЯ II, 113.
3. Вдигам спусъка на огнестрелно оръжие и го приготвям за стрелба. Той скачаше и запъваше двуцевката на прозореца. Ст. Даскалов, ЕС, 321. Окръжиха двора на управлението, момчетата залегнаха по зидовете и запънаха пушките си. В. Геновска, СГ, 303. С отривисто движение Левски извади револвера си, запъна го, затикна го пак в силяха и бързо тръгна подир селянина. Ст. Дичев, ЗС II, 241.
4. Диал. Затварям, заключвам врата, обикн. с резе. Момичето отишло на воденицата, запънало вратата и си мляло брашното. Д. Манчев, БЕ II, 31. Но ние притворихме вратата и я запънахме отвътре с парче от счупена дръжка на лопата. Сл. Трънски, Н, 155. Юнак мома не послуша, / йем йотиде довечера, / довечера, на вечера, / шамшир порти запьонати / със две курки руговачки. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 128.
5. Диал. Закачам2, задирам. Запънах си дрехата о трън. Н. Геров, РБЯ II, 113. запъвам се, запъна се страд. – Трябва да се запъне колелото с кучката, да се държат здраво юздите на конете, да не се претури колата. Й. Йовков, ПГ, 120.
ЗАПЪ̀ВАМ СЕ несв.; запъ̀на се св., непрех. 1. Опирам се, запирам се в нещо, за да съм устойчив, да не се движа. Събирахме се от нашата махала да помогнем. Запъваме се, подръпваме добичетата, дорде измъкнат тежкия товар. Кр. Григоров, ОНУ, 75. // Опирам се, запирам се в нещо, което пречи на движението ми. Стойко беше легнал с гърди на плуга. Понякога плугът неочаквано изскачаше над земята и го отхвърляше, понякога се запъваше в нещо и спираше. Ил. Волен, МДС, 129.
2. Прен. Разг. Настоявам, упорствам нещо да стане така, както аз искам; противопоставям се, опъвам се. – По-напред той най-много се запъва, сега пък се дърпа. П. Тодоров, Събр. пр II, 94. Минчо поиска да му купят свирка. Детето разбираше от дума и то знаеше, че не беше време да се харчат пари на вятъра. Но всички деца си бяха купили, запъна се и то. Г. Караславов, Тат., 43. Що мъка беше да го накарат да отиде на първото съвещание. Запъна се, не ще. М. Кюркчиев, ВВ, 137. Появи се отнякъде стражата и поиска да разтури хорото. Тогава младежите се запънаха и заявиха, че няма да позволят. Ив. Мартинов, ПМ, 103. Но купувачът се запънал за тая гаранция и не отстъпил. Така Мадо помъкнал кравата си обратно в село. Кр. Григоров, Р, 30.
3. Прен. Разг. Спирам се при извършването на нещо поради възникнали затруднения. За да се увери колко зная, учителката ми даде още една задача. Реших и нея, без да се запъвам. Кр. Григоров, ОНУ, 123. – При Сталинград нещо се запънаха [германците] – подметна съвсем случайно и небрежно студентът по медицина. Г. Караславов, Т, 23. // За работа, дейност – вървя зле поради възникнали затруднения. Председателят на текезесето минаваше често, оглеждаше, гневеше се, когато работата някъде се запъваше. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 83.
4. Разг. Внезапно спирам, прекъсвам да говоря, защото се затруднявам и не мога да продължа; засичам3. Той имаше малка дъщеря, която преди ме назоваваше „вуйчо Славчо“, а сега трябваше да ме нарича „чичо Борис“. Бедното дете изпитваше страшна мъка, но разбираше каква е целта на тази игра на имена и всеки път, когато се обръщаше към мене, се запъваше. Сл. Трънски, Н, 19. – Аз съм от геоложката експедиция. Вие навярно знаете, че в околностите на вашето село има такава експедиция? – Дда... Чувала съм... – Ирина се запъна и млъкна. Й. Стоянов, ПД, 6. Харалан разправи за случката, като се запъваше на всяка дума. А. Гуляшки, СВ, 122. // Прен. Само несв. Говоря или чета с прекъсвания, със затруднения. Той го погледна, после седна и започна, без да се запъва, спокойно и равно, с онзи безстрастен глас, с който беше свикнал да съобщава добро и зло, радостно и тъжно. Ст. Марков, ДБ, 475. // Разг. Заеквам. При говоренето тя се запъваше малко. М. Кремен, РЯ, 593. – Т-т-ти кой си? – запъна се Еньо. Елин Пелин, Съч. III, 150.
5. Прен. Разг. За машина, механизъм и под. – заяждам3. Вятърът беше попътен. „Сега трябва да вдигна шверта“ – бързо съобрази девойката. Опита се да направи това, но швертът запъна. П. Льочев, ПБП, 53. Едва когато москвичът избрецваше, те си отдъхваха и се засмиваха. А когато се запънеше и синът им започваше да пише по копчетата, те също тревожно се навеждаха. Ст. Даскалов, ЕС, 196.
◊ Запъвам се / запъна се като магаре на лед; запъвам се / запъна се като магаре на мост. Разг. Проявявам много голямо упорство, много голям инат; упорито не отстъпвам, много се инатя. Своите позиции той не обосноваваше и не можеше да ги обоснове, но от тях не отстъпваше – запъваше се като магаре на лед. Сл. Трънски, Н, 131. – Войната сме загубили, само Радославов още не е проумял това. Като магаре на мост се е запънал и не ще да сключи примирие. Мл. Исаев, Н, 30. Запъвам се / запъна се като рак на бързей. Разг. Проявявам голямо упорство; инатя се, упорствам. – Намислили сме да реорганизираме работата си, а още от началото ударихме на камък. И кой, мислиш, е виновен за всичко това? Вашата Яна! – Ей тъй, запъна се като рак на бързей и ни напред, ни назад. К. Калчев, СТ, 17-18. Запъвам се / запъна се като рибя кост на гърло. Диал. Проявявам неразумна и излишна упоритост, упорито отказвам да отстъпя. И тъй дядото – т.е. бай Гето Палашев, отведнъж се запънал като рибя кост на гърло и рекъл: – Аз дъщеря си не пущам в чужда къща, без да е минала под венчило! Ст. Поптонев, Ст, 1960, бр. 727, 2.