ЗАПЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; запъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Започвам да пъдя. Беслеменов, като подскачаше зад генерала, я запъди с ръкомахания. Д. Кисьов, Щ, 113.
2. Диал. Захвърлям2, запращам2; запрашвам2. – Свилен по нея улезна / у тия ладни мазета, / та си ю глава отреза, / па я зад бъчви запъди. Нар. пес., СбНУ XLIII, 365. запъждам се, запъдя се страд.