ЗАПЪЛЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запълзя̀л, -а, -о, мн. запълзèли, св., непрех. Започвам да пълзя1; залазвам. Бавно, като се влачеха по корем, те [бойците] запълзяха напред и скоро къщата беше оградена. Ив. Мартинов, ПМ, 109. Колата запълзя по стария римски път към Арбанаси. А. Каралийчев, С, 281. Облаците тежко запълзяха, сгъстиха се и надвиснаха над селото. Ил. Волен, ДД, 80. Мъката му бе не и за това, че сега хиляди чиновничета ще запълзят пред превратаджиите, болеше го за това, че хората, на които сдружените земеделци вярваха, се похабиха. Г. Караславов, ОХ IV, 210. Новината, че сред гъстите родопски гори се е обявил нов юнак, Момчил, бързо облетя и най-потайните кътове на планината, пръсна се по равна Тракия и запълзя надолу към Македония. О. Василев, ЗЗ, 111. Тъмен, безимен страх запълзя по жилите на нещастния селянин. Д. Ангелов, ЖС, 536. Запълзях на четири крака.
◊ Запълзяват / запълзят мравки (<студени> тръпки) по гърба ми. Разг. 1. Изведнъж започвам да изпитвам студ и потрепервам. 2. Изведнъж ме обзема силно безпокойство, тревога, страх. Сърцето на Мойше като че пада в ботушите му, мравки запълзяват по гърба му. Ал. Константинов, Съч., 228. Тръпки запълзяха по гърба на Калофер. Той се вгледа в кервана и наброи над петдесет конници. М. Марчевски, П, 55.