ЗАПЪ̀ЛНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запълня като прил. Който е изпълнен, напълнен изцяло, докрай с нещо. Печенето се извършва с горещи газове, които чрез изсмукване минават през запълнената с какаови зърна сфера. А. Генадиев и др., ТЗ, 178. Погледнах частично запълнения формуляр. Хрумна ми, че с чиста съвест можех да се подпиша под творението му. Т. Стоянов, Х (превод) [еа]. Запълнен ров.


Източник: Речник на българския език (онлайн)