ЗАПЪ̀ЛНЯМ, -яш, несв. (остар.); запъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Запълвам. Студентите бяха влезли в съседното купе и го запълняха цяло. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 157. Моят приятел Дечко Папунчев малко заекваше и щом се запънеше някъде, запълняше паузите с по едно „собствено“. Чудомир, Избр. пр, 56. запълням се, запълня се страд. По количество, а донейде и по разнообразие на материала, с който се запълнят страниците му, той [„Български преглед“] държи почти първо място между другите списания. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 229.