ЗАПЪ̀НКА ж. 1. Диал. Приспособление от дърво или желязо, което служи за подпиране, за запъване, обикн. на врата. Капаните се състояха от дълги дървета, накрая с острие от копие или изострен дървен клин, намазан с отрова. Щом животното стъпи в запънката, гредата се стоварва върху него. Гр. Угаров, ПСЗ, 490.
2. Остар. Удàрник на кремъклия пушка или пищов; петле. Той почака един миг с пръст на запънката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 14.