ЗАПЪ̀ПРАМ, -аш, несв.; запъ̀пра, -еш и -иш, мин. св. -ах и -их, св., непрех. Диал. Започвам да пъпра, да пърпоря; запърпорвам. Тракторът вдигна отново шум и като се олюля леко, запъпра по улицата към Осъм. В. Нешков, Н, 388. Огънят подскача, ту пригасва и се спотайва, ту ненадейно се събужда, запъпре и хвърля наоколо убита светлина. М. Вълев, ПСС, 18.