ЗАПЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; запъ̀рпам, -аш, св., непрех. Разг. 1. Започвам да пърпам, да пърхам; запърхвам, запръпквам. Между клоните на цъфналите дървета запърпаха весели птичета. П. Стъпов, ЧОТ, 30. Една бяла кокошка, заета като селска стопанка, запърпа доволна в мократа пръсната слама от хармана. З. Сребров, Избр. разк., 162.
2. Започвам да пърпоря; запърпорвам, запърполвам, запръпквам. Счетоводителят пъхна няколко дъбови трупчета в печката, разрови жаравата с машата и затвори вратичката. Запърпаха облизваните от червени пламъчета изсъхнали дървета. Кр. Григоров, Н, 71.