ЗА̀ПЪРТЪК и ЗАПЪРТЪ̀К, мн. -ци, м. 1. Развалено яйце, от което не може да се излюпи пиле. Прави, върши, но у стрина Тота не се е случвало да остане яйце замътено или запъртък у някой полог. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Ние разбрахме, че това яйце е запъртък. Винаги където има много яйца, ще излезе и по някой запъртък. Й. Радичков, НВ, 10. Ако покажеше, че е добър, щяха да го обсипят с ръкопляскания, но ако сгрешеше нещо, щяха да го прогонят с дюдюкания и запъртъци. Ив. Планински, БС, 27.
2. Прен. Разг. Пренебр. Идея, проект и под., който е изработен набързо, недобре, поради което е несполучлив. Няма следа за това дали въпросната група се е събирала, обсъждала, подписала в крайна сметка проекта. Не вярвам цели 20 души да са съгласни със запъртъка. Култ., 2015, бр. 27, 5.
3. Прен. Разг. Човек, който физически е слабо развит за годините си, дребен, недорасъл човек. Той не спеше по цели нощи, ставаше, пушеше, пак лягаше. – Какво правиш, Цочо. Не ми даваш да се наспя. Остави мене, но децата не могат да се наспят. Ще останат запъртъци. Кр. Григоров, И, 124.
◊ Яйцето ми излезе запъртък. Диал. Работата ми се оказа несполучлива, не даде резултат.
– Други (диал.) форми: зàпартък, запартъ̀к и запъртàк.