РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЗАПЪ̀РЧВАМ, -аш, несв.; запъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Запретвам¹, засуквам⁴; запършвам (Н. Геров, РБЯ).

2. Наострям, напърчвам; запършвам. Запърчил мустаки. Ст. Младенов, БТР I, 755. запърчвам се, запърча се страд.

ЗАПЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; запъ̀рча се св., непрех. Диал. Запретвам се; запършвам се (Н. Геров, РБЯ).

Източник: Речник на българския език (онлайн)