ЗАПЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; запъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Запретвам1, засуквам4; запърчвам1. Измили чаши и съдове, запършили ръкави, стоят до вратата и чакат дали някой безделник няма да се зададе отнякъде, или пък ощастливен от мющерията майстор да извика с всичка сила: „Две кафета тежки, сладки!“. Ст. Чилингиров, СБД, 60. То не било месечинка шекерена, / ами било малка мома шекерена, / запършила бели ръце шекерени. Нар. пес., СбНУ VI, 87.
2. Наежвам, наострям; напърчвам, запърчвам1. Запършил, синът му майчин, мустаци, стъпва накокорчен, като същински комита, и право към трапезата. Чудомир, Избр. пр, 86. запършвам се, запърша се страд.
ЗАПЪ̀РШВАМ СЕ несв.; запъ̀рша се св., непрех. Остар. и диал. 1. Запретвам се; запърчвам се. Некои си пак сега ся отново запършили да увождат и подкрепяват кривописанието наместо правописание. Ч, 1870, бр. 4, 99. – Като погледна през прозореца към хорото: всеки се запършил – пременил, драго му е, че живее. П. Тодоров, Събр. пр II, 160.
2. Наежвам се, наострям се, напърчвам се, запърчвам се (Н. Геров, РБЯ).