ЗАПЪСТРÈЯ1. Вж. запъстрявам.

ЗАПЪСТРÈЯ2, -èеш, мин. св. запъстря̀х, прич. мин. св. деят. запъстря̀л, -а, -о, мн. запъстрèли, св., непрех. Ставам пъстър. И аз още от сутринта изскачах из манастира и се залутвах по висотите през гори и пасбища, запъстрели с хиляди разноцветни цветя. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 104.


Източник: Речник на българския език (онлайн)