ЗАПЪ̀ТВАНЕ ср. Отгл. същ. от запътвам се; упътване. Разказът „Непознат град“, описвайки трагикомичното приключение на един възрастен човек, завършва не с края на пътуването му, а със запътването към летището. ЛВ, 2012, бр. 34 [еа].
