ЗАПЪ̀ХАМ1, -аш, св., прех. Започна да пъхам1 много пъти нещо някъде. Всяка майка неотразимо желае да говори, да говори за своето дете. Затова преди избягвах да отивам в семейства с деца. Още седнал-неседнал, и веднага се озоваваш между кръстосан огън: „Нашата Верка това, нашата Верка онова... Ама днес, като си изцапала буйката и като я запъхала в устата си“. Ст. Чилингиров, РК, 151. запъхам се страд.
ЗАПЪ̀ХАМ2. Вж. запъхвам1.
ЗАПЪ̀ХАМ3. Вж. запъхвам2.