ЗАПЪ̀ХВАМ1, -аш, несв. (рядко); запъ̀хам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да пъхам2; запъхтявам. Горе-долу с такива едни философски размишления на честен ориенталец аз спокойно дочаках тръгването на влака, който важно и бавно напусна гарата и запъха из тъмното поле. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 17.
ЗАПЪ̀ХВАМ СЕ несв.; запъ̀хам се св., непрех. Разг. Запъхтявам се. Тинка, плувнала в пот, беше се запъхала от умора. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 258.
ЗАПЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; запъ̀хам, -аш, св. и запъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. запъ̀хнат, св., прех. Остар. и диал. Втиквам, затиквам, мушкам; напъхвам. Тя оправя дълго гънките на блузката по гърдите си, надипли полата, запъхна по-дълбоко ръбовете на деколтето. Г. Райчев, ЗК, 75. На червен пояс е запъхнал сребърен дивит. П. Тодоров, Събр. пр II, 178. Носеше къса шуба, сив панталон, запъхнат в дълбоки кожени ботуши. В. Ченков, ПС, 33. Мацко ся дигна, та погледна къде Герджикя и видя до главата му под възглавницата, че ся подаваше едно ножче с лъскав черен. И без да помисли повече, стана дябом, зе ножчето, та го запъха на пояс. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 70. запъхвам се, запъхам се и запъхна се страд.
ЗАПЪ̀ХВАМ СЕ несв.; запъ̀хам се и запъ̀хна се св., непрех. Остар. и диал. Напъхвам се, мушкам се, навирам се. Ако, не дай Боже, тая разписка аз я изгуба някак. Тогава аз и на седмото небо да се кача, оттам га те ме свалят – в пъкълът на дъното да се запъхам, пак ще ме набутат хорицата, които са броили тия пари на ръката ми и пред които аз направо съм отговорен. НГ, 1881, бр. 233 [еа].