ЗАПЪХТЯ̀Н, -а, -о, мн. запъхтèни. Прич. мин. страд. от запъхтя като прил. Който е задъхан от умора или усилие. Докторът се прекъсна тук и остави ненадейно гостите, защото едно запъхтяно момче го повика при един болник в съседната къща. Ив. Вазов, Съч. ХII, 51. Веднага след това конете на стражарите изтропотиха по паважа пред вратата и ясно се чу запъхтяното им дишане. Д. Талев, ПК, 856.