ЗАПЪХТЯ̀НО. Нареч. от запъхтян. Момъкът сложи ръка на рамото на момата, запъхтяно заговори. З. Сребров, Избр. разк., 133. Русокосото дете е пред нея и запъхтяно разказва. Харитина с мъка разтваря слепени устни и пита: – Сам ли пристигна бай ти Драгия? А. Каменова, ХГ, 251.