ЗАРАВНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заравня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо, обикн. земна повърхност, да стане равно отгоре. Теренът оформихме постепенно на базата на доброволен труд. Чистихме, заравнявахме, направихме от червена сгур нещо като колоездачна писта около футболния терен. Слав., 2011, бр. 4 [еа]. Трябваше да заравняваме мястото пред къщата, за да може да направим там градинка с пътечка. заравнявам се, заравня се страд. Току-що преорана нивата напролет се заравнява било с дъска или с грапа или търница. ВОбВ, 1925, бр. 12, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)