ЗАРАЗПЍТВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Започвам да разпитвам. Стрина Илчовица го заразпитва: майка му що чини, баща му по дома ли е, той как е със занаята, майсторът му добър ли е? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. На Пинтата се струваше, че отдавна се е откъснал от света, та заразпитва своя гост за политиката и за новините. Г. Караславов, ОХ II, 128. Дойдоха и други селяни, насядаха около него, заприказваха, заразпитваха го за новото село. заразпитвам се страд. и взаим. Те се отдръпнаха навътре в гората, седнаха и се заразпитваха за всичко, което тежеше на душите им. Г. Караславов, Избр. съч. V, 362.