ЗАРА̀МЧВАМ, -аш, несв.; зарàмча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нарамвам, зарамвам; зарамчам. – Слушай, Филчо, аз от вчера съм намислил да диря калайджия, ама досега не можах да се сетя за тебе, защото откак се е свършила войната, не си зарамчвал котел. Т. Харманджиев, КВ, 320. – Нека всеки донесе и по един кош слама или сено. Който няма слама, сухи вършини да зарамчи. Хайде, бързо! О. Василев, ЗЗ, 65. зарамчвам се, зарамча се страд. и възвр.