ЗА̀РАН, -тà, мн. -и, ж. Разг. 1. Времето през първите часове на деня; утро, сутрин. Всяка заран, още в тъмни зори, бай Младен грабваше рибарския прът и слизаше долу на брега. Д. Калфов, КР, 47. – Не можах да ви изприкажа и половината! – тюхкаше се на другата заран жената. – Не щете да останете. Омръзна ви сигурно? Н. Стефанова, РП, 110. Той се не боеше, под небето спеше, / ходеше замислен, самси, без другар. / Тая заран млад е, довечера стар, / одеве търговец, сега просяк дрипав. Ив. Вазов, Съч. I, 171. „Сяка ми заран доождай, / прясно ми мляко донасяй! / Та е Петкана одила / до четиресет зарани.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49.
2. Като нареч. Само ед. а) Нечленувано. По времето на първите часове на деня; сутрин. Заран в тъмни зори ще стане, ще накладе огъня, ще сготви нящо, па ще иде да издои кравата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. Наистина много я вълнува тази страшна история в Разлога. Даже заспива вечер – и се събужда заран – все с потрес от съдбата... от тази изоставеност на двете пленнички. А. Страшимиров, Съч. V, 185. Вчера заран пристигна от Буковец с каруцата Лукан, ратаят. К. Константинов, СЧЗ, 138. С торбичките заран / поемали те / към школския праг, / към учителя драг. Цв. Ангелов, СГ, 84. б) Членувано. През времето на първите часове на същото денонощие, когато се извършва дадено действие, става нещо; сутринта. Една вечер Йоцо се не върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата. Ив. Вазов, Съч. Х, 104. Заранта слънцето изгрея пак чисто и засмяно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 231. На петия ден заранта дворът се напълни внезапно със заптии в пълно въоръжение. К. Величков, ПССъч. I, 36. Заранта дядо Горан стана рано, отиде у Велчови и повика Добра да му копае. Ив. Гайдаров, ДЧ, 58.
◊ Заран-вечер. Диал. Цвете, което вечер се разтваря, а сутрин се свива; поветица, чадърче. От заран до вечер. Разг. През целия ден непрекъснато, непрестанно. Мълчаливо се мяркаха там жътвари от заран до вечер. Елин Пелин, Съч. I, 74. От заран до вечер той [св. Христофор] вървеше по пътища и по стъгди със стиснати юмруци и с поглед, запален от желание да не пропусне да мине неунищожено още в зародиша злото. Елин Пелин, Съч. IV, 28.
ЗАРА̀Н нареч. Диал. 1. Утре сутринта; утре, зарàна. – Искам зарàн да стана по-рано, та ако се успа, да ме събудиш. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 235. Цяла нощ като пътуват, заран рано там ще да осъмнат. Елин Пелин, Съч. I, 37-38. – Още заран ще идем до София, ще купим и столове, и всичко, каквото речеш. Т. Харманджиев, Р, 137.
2. В най-близко време, съвсем скоро. Че нали заран и туй ще дотрябва, нали и тя ще да се замомува? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. – Та аз на даскала му вярвам, няма да ни лъже даскалът, наш човек, заран да стане нещо, неговата глава първа ще иде, па тогава нашите... Ст. Даскалов, БМ, 19.