ЗАРА̀НКА нареч. Диал. Умал. от зарàн, зарàна. Вечерта пред кръчмата селяните почнаха да подпитват стареца: – Е, дядо Цоле, да садим ли снопето заранка? О. Василев, УП, 14. Йованке и ти Стоянке, / заранка, лели, събота. / Рано ранете, ма лели, / кръстом селото минете. Нар. пес., СбВСтТ, 207.


Източник: Речник на българския език (онлайн)