ЗАРА̀НШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Сутрешен. Основателно се безпокояха другарите след нощесното ни блъскане нагоре-надолу и след зараншното осъмване край селото. П. К. Яворов, ХК, 148. – Кажи и на майка си да ми поизчетка калеврите. От зараншния дъжд трябва да са се поизкаляли... Ст. Чилингиров, ПЖ, 78. Зараншният въздух съживява, а вечеряшният, напълнен с гъсти пари, не е дотолкова чист. Ив. Богоров, СЛ, 26.