ЗАРА̀ПВАМ, -аш, несв.; зарàпам, -аш, св., прех. Диал. Започвам да рапам, да отхапвам, да откъсвам нещо от друго нещо. Светнаха очите на всички, които видяха белия хляб. – Ох, мамо-о, мирише на симид! Ех, че сладък!... Аз лакомо зарапах. Ст. Даскалов, БП, 38. Грижливо заглади бръснача от колана си и подхвана, зарапа с него по коравата растителност от сколуфите надолу, засвлича я. Т. Харманджиев, КВ, 161-162. зарапвам се, зарапам се страд.